В есента с Октомври идва ДЪЖДА...Винаги съм усещал в него някакво откровение...спотаена нежност и древната сладост на примирена дрямка... песента на заспиващата природа...Сливат се Земята и Небето ,както в началото на съзиданието ....особенно надвечер..Красиво е..ИстинкоДъжда е дар за плодовете...Представяте ли си колко цветя ни носи..И въпреки това сиво звучене странно се събужда нежност...небето на нашите сърца просиява ,но някак внезапно надеждата се превръща в скръб...гледайки гибелта на капките .Една по една те оставят на запотеното стъкло пътека като диамантена рана.. Моя дъжд е мълчалив,без вятър,безспирен....дъжд спокоен и кротък,божествен барабанчик.Добър и мирен...само за мен- истински.В тишината чувам първобитната му песен,поватряща в захлас древни предания...
4 comments:
Твоят дъжд е и мой... тих, спокоен, прекрасен... Чувам шепота на капчиците по листата... Думи, казани без глас
Небето, като дървено корито,
пробито с пръстче на звезда
цедеше цяла нощ на воля
прохладна, сребърна вода.
Напомняше, на звуци от пиано,
заплакало в разгара на нощта ,
с ухание на чисто, на изпрано,
като легло на девствена жена.
И кой ли спи в такива нощи ,
със аромат на есенна мъгла ?
отлитат птици прегладнели ,
към тънката спирала на деня.
Но ме разсънва мирис на кафе
и сладък дъх от зрелите смокини,
един врабец от облаци краде
със мокра човка капчиците сини. .
И съм небрежна, и безгрижна, и съм вятърна,
и сигурно съм облак над морето.
Луната гмурка пръсти във косата ми.
Танцувам с ветропоказатели-петлета.
А покривите островърхо се оглеждат
и си мечтаят да са корабни платна.
Дърветата предат зелена прежда
и после я оплитат на листа.
Вали ми се. Вали ми се по пясъка.
По улиците с нощни, черни фракове.
Вали ми се по каменните вази.
Вали ми се по тишината. И навсякъде...
Но най- ми се вали във твойте шепи.
И по лицето ти така ми се вали...
Аз сигурно съм облак над морето
с най-лунните разрошени коси.
ъждът вали, забързано отмива
прахта натрупана отвън.
Порой по улиците се излива
и падат капките със звън.
Като камбанки чудна песен пеят,
редят ми мантри за покой,
душата ми те искат да полеят
да няма спомен от застой.
И всяка капка ме измива
от лоши спомени и суета.
Напомня ми, че аз съм жива
И трябва да се радвам на дъжда.
usmivka
Post a Comment