В есента с Октомври идва ДЪЖДА...Винаги съм усещал в него някакво откровение...спотаена нежност и древната сладост на примирена дрямка... песента на заспиващата природа...Сливат се Земята и Небето ,както в началото на съзиданието ....особенно надвечер..Красиво е..Истинко
Дъжда е дар за плодовете...Представяте ли си колко цветя ни носи..И въпреки това сиво звучене странно се събужда нежност...небето на нашите сърца просиява ,но някак внезапно надеждата се превръща в скръб...гледайки гибелта на капките .Една по една те оставят на запотеното стъкло пътека като диамантена рана..
Моя дъжд е мълчалив,без вятър,безспирен....дъжд спокоен и кротък,божествен барабанчик.Добър и мирен...само за мен- истински.В тишината чувам първобитната му песен,поватряща в захлас древни предания...
5 comments:
Прозорецът е огледало нощем...
Този есенен дъжд е различен
и нашепва истории в тъмното.
По прозорците бавно се стича,
като думичка, значеща влюбване.
Този есенен дъжд е самотен.
Под чадъра му спи тишината.
Над унилите жилищни блокове
този дъжд се целува със вятъра.
Този есенен дъжд е момиче
и по женски е малко суетен.
А очите му страшно приличат
на дъгата. Но без цветовете и.
Този есенен дъжд влиза в къщи.
И мълчим двете. Дълго и тихо.
После този есенен дъжд ме прегръща.
И аз ставам музика, вечер, и стихове...
Събудих се
Събудих се, навън вали
и нежна музика звучи.
Седиш ми тихо до главата,
с любов държиш ме за ръката.
Със нежни пръсти я милуваш,
със много обич я целуваш.
На колене пред мен заставаш,
годежен пръстен ми подаваш.
Очакваш ме да кажа „Да"
със радост в моята душа.
Усмихната, се съгласявам
и устни алени подавам.
С целувка за печат сложи
финал на моите мечти.
Ще бъда твоя чак до гроб
сега и в другия живот.
http://www.youtube.com/watch?v=Nbitkyp9Топъл дъжд
Нощта пресича моя град надлъж ,
площадите отдъхват от мъглите ,
о , аз дочаках пролетния дъжд ,
измил стъклата и душите .
Долавям как се движи пролетта -
в кръвта ми , в соковете на стъблата
и как се връщат тихи над света
зелените лъче на светлината .
Приветствам пролетните ветрве ,
които над земята ни минават -
ще се издигнат нови класове ,
реки ще бликнат в тихите дъбрави .
Ще израсте висока буйна ръж ,
ще се събудят спомени изстинали -
дъждът сега е само топъл дъжд ,
изгубир спомена за свойто минало .
Топъл дъжд , чакан дъжд ,
плиснал в миг и отшумял .
Как светът изведнъж
стана по-красив и бял .
Ще се завърне слънцето от юг
и над града във тая утрин рано
ще мине светлият лиричен звук
на някое , на някое пиано .
Дъждът ще влезе в стаите при нас -
измитите стъкла ще се засмеят
и нова песен в утринния час
високите етажи ще запеят .
Eros Rain http://www.youtube.com/watch?v=X4V9awsmKpQ
ЕСЕН
Застудя и се спуснаха бели мъгли,
за да скрият срама на съблечени клони.
Плаче синия свод... Всъщност - просто вали.
Вихър свири на флейта ужасни шансони.
Жълти листи се гонят във луд кръговрат -
по земята чертаят подвижни картини.
Сякаш влиза в душите ни есенен хлад
и оставя след себе си чувства изстинали.
Post a Comment