Спомни си......
Ясното синьо небе....
Облачето ....Така меко...меко и нежно
И морето...Лазурно,с призрачни нюанси на събудена от изгрева трева
И дъгата...преливаща в милиони неповторими цветове...
И земята ... сутрин.... покрита с прохладни капки роса ..Стъпвайки бос по нея,усещаш парещата студенина
А дъжда...топъл..летен..ДЪЖД...Само преди миг си усетил най първата капка по бузата и си си помислил "Струва ми се"Но ето той ...той се спуска от небесата надолу,а ти гледаш и мислиш"небето плаче"
А гората? Помниш ли каква е тя?Вятър шепти в дървесните корони...А тя ти разказва тихо тайните си,всичко което е видяла през вековете....И разбираш ,че никога няма да станеш толкова мъдър...Но слушаш и се насаждаваш на горската мъдрост
Колко много беше..Колко много да помниш...Но, защо никага не гледаше на всичко така както гледаш сега? защо не обръщаше внимание на тази прекрасност?Света те викаше.. Света ти показваше всичко ..Но ти не видя нищо...А сега? Тишина.... Всепоглъщаща...В душата проникваща..завзела всчко наоколу..И спомените ти изчезват..И повече няма нищо...съвсем нищо...Не ,не...миг ,само един миг-толкова много и малко...И разбираш ,че тишината е прекрасна
И пак си спомняш всичко ,дори и повече...даже това ,което никога не си виждал...Това ,което никой никога не е виждал
Тишината е прекрасна!
Защо никога не разбра колко е прекрасна?Защо не я чуваше? Просто си се радвал на света ,който за малко ти е подарила тази тишина...Да света е прекрасен...Но ти вече няма да можеш да му се радваш ,както преди...нали преди си живял в него...А сега просто си спомняш за него...И се наслаждаваш на тишината....А света? Какво с него? Светът -това е част от тишината..Коплко е хубаво ,че накрая го разбра....!