Всеки от тях имаше чувството, че се познават, цял живот. И дори повече от това. Те почти не говорят помежду си. Само няколко незначителни фрази. Но те не трябва да говорят. Те се разбират помежду си и така, без думи. И се усмихват един на друг. И лицата им греят озарени от светлината на взаимна симпатия и взаимно очарование. Техните души се привличат помежду си и взаимно са се усещат дори от разстояние. Всеки от тях има семейство, деца. Но да живеят един без друг не могат.. Тя направи крачката към него. В отношенията между мъжете и жените ,те винаги са управлявани от жена. Въпреки че не винаги това се разбира...
Наслаждаваха се един на друг. Те - се обичаха. Обичаха се нежно и чувствено. А когато един мъж и една жена се обичат, тогава те не са съвършенни в любовните действия . Сложността тук е абсолютно ненужна. Защото, когато има любов, хората най-често просто се докосват . Защото, щастието е духовна среща на върха, и едва след това - физическо удоволствие.
Любовтта не предопределя основно и задължително присъствието на една луда, сляпа, или безотговорна страст. Не, не има страст, но тя е в треперещата и завладяваща чувствителност в съчетание с невероятно чувство за благоговение, почти свещено, божествено поклонение пред този продукт на природата или Създателя ,че са ви изпратили радостта и щастието на живота...любовта
А любовта , означава да се даде радост на другия, този, които обичаш. И това да те радва самия теб. Да обичаш - е да се даде, не да се взема. Да обичаш - е споделяне . Да обичаш - е да се живее за любимия човек, а не за себе си, защото обич и егоизъм - са абсолютно несъвместими и напълно си противоречат ...
И така....те се обичаха и се наслаждаваха един на друг.Дълго ,жадно,неуморно и настойчиво!Както можеха,както умееха ,както искаха.А след това ,дълго лележаха,мълчаливо,прегърнати,притиснати,уморени,но щастливи.Те се страхуваха да разделят преплетените си ръце ,защото тогава отново стават разделени и могат да се загубят в този свят,но този път завинаги,без всяка надежда за нова среща...
9 comments:
имам мечта!
Пет., 19 Март 2010 01:59 Ваня Тенева
Е-мейл Печат ПДФ
Какво е това, което те крепи? Какво е това, което те кара всеки ден да отваряш очи и с надежда да посрещаш новия ден? Какво е това, което те кара да имаш сили да продължиш нагоре по трънливия път?
Надеждата за сбъдването на мечтата ти. Каквато и да е тя...
И не ми казвай, че нямаш мечти. Не ми обяснявай, че отдавна си предпочел да си реалист. Или че си постигнал всичко и нямаш нужда от нищо. Не ми излизай с номера, че „животът е борба”, а мечтите загубена кауза. Всеки си има мечта.
Не е задължително да се сбъдне, важното е да я носиш в сърцето си. Важното е, че ти дава сили и смелост да правиш неща, които иначе не би направил.
А какво си готов да направиш за да сбъднеш мечтата си? Готов ли си на саможертва в името на по-висша цел? Готов ли си да направиш нещо, което знаеш, че не е редно, за да направиш мечтата си реална? Тук и сега да осъществиш своята мечта. А нещо незаконно? Или дори нещо жестоко?
Замислял ли си се над тези неща, задавал ли си си тези въпроси? И мислиш ли, че има толкова висша цел, толкова висш идеал, който да оправдава използването на всякакви средства?
А това, за което ти бленуваш – то какво е? Може би искаш да станеш известен, може би искаш да имаш хубав дом, може би искаш кариера, световен мир? Каквото и да е? Да срещнеш любовта на живота си, да имаш истински приятели? А дали това, за което мечтаеш е осъществимо? Естествено, няма невъзможни неща. Важно е да имаш желание и вяра, нали така? Или според теб всичко се постига с цената на много труд, пот на челото, спънки, трудности... и е по-лесно да останеш пасивен.
Страхът от провал те кара да си затваряш очите за шансовете, страхът те кара да запушваш ушите си за тънкия глас на интуицията ти, която никога не греши? Какво те кара да останеш сляп и глух за да сбъднеш мечтата си? Възпитанието, задръжките, „общественото мнение”...
А смяташ ли, че целта ти е толкова възвишена, че те оправдава да смачкаш всекиго по пътя си, за да осъществиш желанието на сърцето си? Мислиш ли, че е редно да откраднеш, да нараниш, да избягаш, за да постигнеш онова толкова желано от теб нещо? Какво и кого си готов да огорчиш и разочароваш, за да успееш ти? Колко живота си готов да съсипеш? Колко чужди мечти си готов да разбиеш?
А тези, чуждите мечти, те по-маловажни ли са от твоята?
Изборът е твой. Ти решаваш по кой път да поемеш. Дали ще си страхливец, дали ще си жесток или просто ще следваш вътрешния си глас.
Аз имам мечта!
Договор между любовници
Когато дойде любовта, тя не пита кой носи халка на пръста. Връхлита в живота ни и нанася промени. И няма значение колко пъти някой е „давал” фамилията си... сърцето няма нужда от подпис, за да обича.
Никой не може да програмира пътя на чувствата си, но може да не слага „табели” след себе си. Там, накъдето върви любовта, не трябва да има катастрофи. Твоята връзка не може да „развързва” семейства. Ето и някои правила на „двоинствения живот":
1. Абстрахирай се от мисълта, че си „втора цигулка”...не е важно кой номер си в списъка, а къде си в сърцето му.
2. Не позволявай халката му да се превърне в окови за душата ти.
3. Забрави, че „нещо” не е напълно твое, защото така няма да усетиш „твоята част”. (Не казвай, че чашата е наполовина празна, а наполовина пълна.)
4. Не се обвинявай. Ти си свободната, прекрачилият прага на семейните ценности е той. Чуждите стъпки, не са твое дело.
5. Никога не настоявай за повече време, отколкото ти се дава. Не бъди вечно мрънкаща и вайкаща се. Това, че нещо е „малко”, не означава, че не може да е хубаво.
6. Не си позволявай да коментираш отношенията ви. Това си е твоят вътрешен свят и не позволявай достъп!
7. Съветвай го да бъде по-добър като баща и съпруг, не му позволявай да закъснява да се прибере при семейството си... не изисквай и не давай оценки. Помни, че обиждайки жена му, ти всъщност се принизяваш до нивото на евтина кифла, която не може да понесе, че е втората. За да е тя „онази с халката”, притежава качества, достойни за внимание. Няма значение колко следи са оставили годините по лицето й, виждй красотата й... така, както човекът до теб, я е открил. Когато с някой сте „на едни вълни” добиваш неговият поглед. Пък и грозните коментари хвърлят кал в собствената ти градина.
8. Покажи класа - не руши семейството му, не кради време от децата му. Ако той е „истинският” ще действа разумно. Ако ти го обичаш няма да искаш да го поставяш пред избор, а и ще се радваш на действията му.
9. Когато на Коледа си сама, не го обвинявай. Изживей празника си и не рони сълзи по задълженията му.
10. Не се обаждай и не изпращай съобщения!
11. Не го прегръщай на обществени места и по никакъв начин не показвай лично отношение.
12. Бъди неговият пристан... онази усмихната и винаги позитивна жена, която ще го абстрахира от ежедневното мрънкане и възникващи с времето проблеми. Не натоварвай твоето и неговото време с излишни въпроси, изисквания и прочие. Бъди негов приятел преди всичко. Дай му онова, което му липсва. Така и двамата ще се чувствате добре.
13. Понякога е по-страшно да си „първата”, отколкото „втората”. (но никога не забравяй, че всичко в живота се връща)
14. Ако случайно децата му те познават, бъди грижовна и мила. Няма как да не обичаш създаденото от човека в сърцето си.
15. Изживей любовта си и превърни всеки миг в незабравим. Сърцето няма очи за халки и не му ги натрапвай при всяко потупване. Прави това, което ти харесва и не се обвинявай, че си щастлива, сама по себе си ти не си направила никого нещастен.
Жена
Не питайте коя е тя!
Тя няма образ, нито име.
Изваях я от самота
и назовах "неназовима".
Създадох я от къс небе.
От всички земни твари сбрана,
така възможно само бе
безсмъртна тя да си остане.
Целувам те, защото те обичам!
От ветрове не те ревнувам.
Не се кълна, не коленича.
Обичам те и те целувам!
Не ми е нужно твойто вчера,
а утре е така далече.
Мълчанието е едно доверие.
Очите-тихо красноречие.
Мигът в прегръдка да затворим.
Да бъде наш, да бъде вечен.
И който първи проговори,
той първи не обича вече!
Обичал ли си някога истински жена?
http://vbox7.com/play:0891d745
Мечтата ми е да летя
със птиците в небето.
Да кацам и отлитам,
когато аз поискам.
Да съм безгрижна и щастлива
и в утрото игриво
да бъда най-красива.
Да гледат хората,
да гледат и мечтаят
за полета на птицата.
Да бъде все тъй силна обичта ни
и все тъй силни - нашите сърца
дори когато ни нанасят рани.
От свойта обич нямаме деца.
И може никога дори да няма,
защото тайна трябва да е тя.
От нея стихове се раждат само
и тръгват като рожби по света.
Аз си нямам любовни писма,
само спомени от тайни хотели.
За любов не съм проляла даже сълза,
затова писмата са само листове бели!
Аз си нямам пръстен на ръката,
да ми напомня, че някой ме иска.
Само златно колие! (До душата),
което като змия силно ме стиска!
Аз нямам! Нали съм любовница!
Не са ми присъщи любовни въздишки.
Не струвам и много – почти на безценица,
само вино червено и няколко грешки...
Без срам с високо вдигната глава вървя,
двулично ще е да се правя на друга!
Цял живот любовница съм! И не знам как така
един ден ще се науча да бъда и съпруга!
Обичал ли си някога жена
така, че всяко чувство, всеки мускул,
изтръпва, пали се от мисълта,
... че във живота си без нея си пропуснал
да бъдеш жив, да дишаш, да се радваш,
да бъдеш пепел и искрици във едно,
да имаш удоволствието да раздаваш
сърцето си - до крайното звено?
А чувствал ли си, само като я погледнеш,
че раждаш се отново, вътре в нея -
в душата й, в очите й, в надеждите,
в сърцето й, което мелодично пее
онази песен, дето все те тласка
към нея да вървиш, без страх и без въпроси?
И нужна е една-едничка ласка
да бръкне във сърцето ти. Да те докосне.
А вдишваш ли я, остро, както е пробождане?
И вкусваш ли от сладките й устни?
Съзираш ли децата ти да се разхождат
из нейните очи, на болка пусти?
Обичай я, приятелю, обичай!
Че толкоз малко трябва на жена -
едно усещане за нежност и величие,
което носи само любовта!
Post a Comment