Wednesday, September 15, 2010


Живот-учудващо кратък
Едва родил се и е време да умреш
Всеки миг ценете!
Ние просто сме искри от огън!

5 comments:

Pepi said...

Искри от огън? Или буен пламък? :)

Anonymous said...

И щом не мога да те имам целият,
Ще трябва част по част да те открадвам,
Да те жадувам тайно и мъчително
И вечно да търся, до побъркване ...
Започвам да те мразя
И наистина
От липсата ти чувствам се изстинала,
Отчаяна, ограбена, погубена
Душата ми се лута като скитница.
Умората връхлита неочаквано
От жертви и компромиси пробудена.
Не ме поставяй повече на изпитания!
Не искам да те мразя!

ppp said...

"Не искам да те мразя!"
Ами ти недей! Обичай... :)

Anonymous said...

Желая те
Желая те тъй, както желае се дъжд,
когато земята е суха, до пръсване.
Желая те много пъти, не само веднъж.
Ще разцъфна – готова за откъсване.

Напои ме до корена и бъди ти мой мъж,
докато и последният дъжд премине.
Ако можеш, потопа още малко задръж
и в екстаз изкрещи мойто име.

Усмивка:) said...

Какво му трябва на човека?
Труден за качване връх;
непремината още пътека,
по която да тръгне той пръв.

Трябва му Вяра и Бог - вдъхновител.
Истинска Вяра, и истински Бог.
И за да бъде до край победител -
Трябва му чест за залог.

Надежда - преди да потегли нагоре.
Истинска, трайна любов.
Покорил своя връх непокорен -
трябва му жажда за нов.