Да,
знаех,че ще дойдеш някой ден,
когато си отива светлината,
някак тиха и уморена,
ще се изправиш ти пред мен!
И...телефонният звън...
ще разкъса в миг...
на моята стая...дълбокото мълчание...
и ти ще израстеш пред мен във лик,
като безмълвно очертание!
И...ако си чакала все още мен-мъжа,
протегни ръцете си във мрака,
обвий ме с тях и заплачи...или се усмихни:)
и...аз ще зная,че мен си чакала!
знаех,че ще дойдеш някой ден,
когато си отива светлината,
някак тиха и уморена,
ще се изправиш ти пред мен!
И...телефонният звън...
ще разкъса в миг...
на моята стая...дълбокото мълчание...
и ти ще израстеш пред мен във лик,
като безмълвно очертание!
И...ако си чакала все още мен-мъжа,
протегни ръцете си във мрака,
обвий ме с тях и заплачи...или се усмихни:)
и...аз ще зная,че мен си чакала!
13 comments:
И ти си тъжен... Аз съм тук...
и скришом гледам те във мрака...
Знам, трудно ще повярваш, но напук,
ще продължавам тихо да те чакам...
Ръцете си с милувка ще протегна,
когато пред поредната неволя,
ще се прекърши силата потребна,
на райската душа, която носиш,
и ще ме гушнеш до сърцето си тогава -
да ме закриляш цял живот, тъй както подобава...
Тази вечер плахо ще пристъпя,
ще протегна двете си ръце,
със усмивка нежна ще отстъпя
моето на твоето сърце.
Ще те гледам дълго във очите,
ще откривам в тях и своят път,
със безброй целувки ще обсипя
меката и топла плът.
Ще потъваме бавно във себе си
и от двама ще станем едно,
ще ни греят любовните прелести,
ще мирише на горско сено.
Призори ще заспиме щастливи
и сънят ни ще бъде един -
как играят хора самодиви
и танцуват звездите.
Ще дойда аз със светлината
и тихо ще пристъпя уморена
Ще те докосна нежно по челото
и устни жадни за милувка
ще потърся твоите горещи.
А ти ще си ме чакал и копнял,
копнял за мен, за мойта ласка.
Ръце протягаш и ме прегръщаш
и в този миг забравям всичко
и само аз и ти сме в този свят.
Целуваме се жадно, ненаситно
Ръцете плъзгат се по тяло и дават топлина
Възбудата расте и дишането учестено
Ето и мига в който сме едно
Телата ни се сливат
Времето спира и само сладостта
е важна в този миг.
Желая те, желаеш ме това е важно
Докога ще те целувам, без да те целувам?
Докога ще те прегръщам, без да те прегръщам?
Докога ще се сбогувам, без да се сбогувам?
Докога ще се завръщам, без да се завръщам?
Докогато ме желаеш, без да ме желаеш.
Докогато ме отричаш, без да ме отричаш.
Докогато ме мечтаеш, без да ме мечтаеш.
Докогато ме обичаш, без да ме обичаш.
Докога, докога, докога...
Аз целувам те в съня нежно и страстно, а ти все мълчиш.
Докога ще те чакам да протегнеш ръце?
Аз съм тук и те чакам,
чакам да се събудиш и ме погледнеш.
Да ме прегърнеш, целунеш както преди
да посрещнеме изгрева заедно
слели телата в едно
без да говорим с думи
само погледи нежни и властни.
Докога да те чакам кажи?
Дай ми една целувка завинаги :)
http://www.youtube.com/watch?v=80ZV914UiWI&feature=player_embedded#!
Когато се усмихваш ти
усмихвам се и аз....
Както със тебе плача.
Във здрача
търся те
и те откривам,
защото срещат се ръцете ни
които
един към друг
протегнали сме... :)
Добър вечер, моя болка без цяр,
вливаш в мене живителна влага.
Тя въздейства, вълшебен знахар,
виж, настръхнах и тръпка пробяга.
Добър вечер, моя сложна любов!
Ти поднасяш ми устни с наслада.
Свойте жадно аз впивам - готов,
тази обич ме кара да страдам...
Добър вечер, моя слънчева прима.
Не, не спирай, сънят е прекрасен!
Ти се сбъдна в най-тежката зима,
аз студа в самота не понасям...
Добър вечер ли казах, прости ми!
Сбогом трябва, нали си отивам?
Ти си сън, но все пак говори ми
летаргично без тебе заспивам "
За теб
http://gotitas-ppp.blogspot.com/2010/09/blog-post.html
Любовта
Не е просто думи,които се казват случайно,изведнъж,без да се замислиш.
Тя е онези неща,които се усещам без да има нужда да ги кажеш- в усмивката,в прегръдката...
Любовта......
Понякога така и не пристига, защото тя се случва без да я викаш, тя е да търсиш кого да обичаш.
Понякога,когато пристигне е твърде късно, защото вече има някой на нейното място....
Любовта.......
Не познава граници,разстояния или място тя няма възраст...Може да дойде
изгубена сред хората или притихнала в нечия песен, за една усмивка,за едно ридание...
Любовта....
Е да прощаваш всичко без упреци и да забравяш, за да се върнеш и започнеш от начало, тя е да не казваш нищо и в тишина да вървиш, да даваш без да чакаш....
Търсих те
Търсих те навсякъде, във всичко.
Търсих те, без да знам какво.
Търсих те, без дори да мисля,
че себе си аз искам да открия.
Ти изгря във мен като заря...
посипа всичко със звезди и светлина
и когато очите ти видях,
надявах се, че виждам своите във тях.
И когато в радостта си аз летях
и мислех си, че това е всичко,
за което някога копнях,
ти с истината изгори ме
и аз от болка полудях...
Сега пада тъмнината,
по-черна от преди,
когато ти изгря и светлината ти
очите мои заслепи...
"Изповед"
В море от обич аз във облак се превърнах,
в море от въздух аз и слънцето прегърнах
и така стаен в сянката на Бога аз слушах,
аз пеех и живеех както мога.
С Живот на сутрешна роса,
с усмивка като пролетни цветя,
с обич по силна от смъртта,
като вятър аз се нося,
прииждам като вълна,
вълна на обич и на сила,
вълна на божия закрила.
Със сърце от нежност изтъкано,
с душа като морски дълбини,
аз търсех огъня в твоите очи.
Безсрамна съм,
когато те желая лудо,
когато дрехите танцуват,
самотни нейде в ъглите
на стаята ти,
надничайки през рамо
към телата ни,
оставили ги без пълнеж
и закачалки.
Безсрамна съм,
когато ме прегръщаш жадно,
когато пръстите изследват
настръхналите форми
на женствеността ми,
а шепите измерват
обема на гърдите ми.
Безсрамна съм,
когато любим се захласнати,
когато слънцето прокрадва се
и изсушава
излюбените капчици роса,
и се прегръщаме в омала
на прозореца -
напук на зорките съседи
Post a Comment