Има любов, която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени ако някой не и подаде ръка. Има любов, която връхлита като торнадо и след нея остават само разбити мечти и остатъци съществуване. Има любов, която чакаш с дни, месеци, седмици и години, а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване… Има любов, която се колебае дали да премине прага на настоящето и понякога го прави, а друг път просто си остава в бъдещето… много често завинаги…
Има обаче такава любов, която независимо дали ще се случи или не, променя съзнания, срива стени, върши чудо след чудо. Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие, понякога те води, а друг път е сляпа, понякога те убива за да те възкреси или да те погуби завинаги.
Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш. Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано… Когато се случи ти просто знаеш, че това е ТЯ… знаеш, че животът ти тръгва в нов коловоз - знаеш, че нищо няма да е както преди… знаеш, че дори самият ти няма да си вече точно същия…
Това е ИСТИНСКАТА любов - тази която остава дори евентуално да си отиде някой ден - остава в някои от пукнатините на сърцето и напомня за себе си с меланхоличния си ревматизъм. Остава в погледа и влагата в очите, остава в сънищата и спомените - остава едновременно в миналото и бъдещето… Защото само тя умее това…
За тази любов си струва всяка саможертва, всяка възможна или невъзможна цена, всеки миг и всеки дъх от краткото ни и чупливо съществуване. Дори ако тази любов опустоши сърцата ни завинаги…
Тази любов идва за да остане и за да ни промени и от нас зависи дали ще ни възвиси или погуби. Идва в косите на едно момиче и очите на едно момче, в сплетените им ръце, в една прегръдка или едни докоснати устни…
Има обаче такава любов, която независимо дали ще се случи или не, променя съзнания, срива стени, върши чудо след чудо. Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие, понякога те води, а друг път е сляпа, понякога те убива за да те възкреси или да те погуби завинаги.
Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш. Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано… Когато се случи ти просто знаеш, че това е ТЯ… знаеш, че животът ти тръгва в нов коловоз - знаеш, че нищо няма да е както преди… знаеш, че дори самият ти няма да си вече точно същия…
Това е ИСТИНСКАТА любов - тази която остава дори евентуално да си отиде някой ден - остава в някои от пукнатините на сърцето и напомня за себе си с меланхоличния си ревматизъм. Остава в погледа и влагата в очите, остава в сънищата и спомените - остава едновременно в миналото и бъдещето… Защото само тя умее това…
За тази любов си струва всяка саможертва, всяка възможна или невъзможна цена, всеки миг и всеки дъх от краткото ни и чупливо съществуване. Дори ако тази любов опустоши сърцата ни завинаги…
Тази любов идва за да остане и за да ни промени и от нас зависи дали ще ни възвиси или погуби. Идва в косите на едно момиче и очите на едно момче, в сплетените им ръце, в една прегръдка или едни докоснати устни…
41 comments:
Създадох те от обич и мъгла.
Невидим образ на мираж най-видим.
Ела! Строши съня ми и ела!
Жадувам двама с тебе да отидем
далече - в оня, приказния свят,
желан от памтивека от душите -
единствен рай след дългия ни ад.
Любов се казва той.
И в него скрити
Адам и Ева, в дъното му там,
ездата на живота вечно гонят
и от галопа им свещен без свян
една след друга куп зведи се ронят.
Мечта ли си? Душа ли или плът?
Не зная. Ала знам, че кон с копита
от лудо натърпение за път
готов е да побегне и през смърт,
орисан да я смъкне от звездите.
Питаш ли се какво правя докато ти мълчиш...?
Питаш ли се какво мисля докато ти си далеч..?
Сигурна съм,че само в съня ти тия въпроси те напускат,
защото само тогава ме докосваш истинска и реална.
Ще ти кажа какво чувствам когато не знам ти какво...
Когато вали порой -това са моите горчиви сълзи.
Когато слънцето пари-това е моето изгарящо сърце.
Когато гръм удари-това е моята ревност по теб.
Когато дъгата се появи-това е моята усмивка за теб.
Когато лъха ветрец-той носи моята нежна прегръдка.
Нощта е моята страст към теб.Денят е моята светлина за теб.
Снега е нежния уют с теб.Въздуха, който вдишваш е
моята любов за теб.Тази любов ти дадох да пиеш
затова стана завинаги мой.
Ти спиш
и аз се вмъквам
във съня ти,
на пръсти
да не те събудя.
Ти спиш,
аз леко те докосвам,
внимавам,
да не се изгубя.
Ти спиш,
a aз ще те целувам-
очите, устните,
ръцете...
Ти спиш,
в съня ти
ще те следвам,
ще се разходим
по небето.
Ще ми покажеш ли,
луната във съня си?
Разчупена на две
еднакви половини.
Ще седнем ли на тях
да поговорим
или ще бродим
в нощи тъмно сини?
Ти спиш,
аз няма да те будя,
в съня ти цветен
и спокоен.
Ти спиш,
във шепите
звезди загребвай.
Аз тръгвам,
във съня си
ме последвай...
Трябваше да умра,да се преродя,да изтрия сълзите си...
За да мога отново да заплача...
***
Човек обича,ако има талант за това.
***
За мен любовта е истинския цвят,
истинската материя на изкуството...
***
Ние пресъздаваме не това,което виждаме
а това което е дълбоко в нас...
***
Как бих искал,да мога да виждам с душата си!
Марк Шагал
Любовта, това е чувството, което ни дава крила и ни кара да живеем само заради него.
Тя сгрява студения ден и осветлява мрачната действителност.
СЪН
Денят не носи нищо лошо и нищо хубаво, уви.....
Ако заспя, ще мога още да виждам твоите очи!
Очите ти със форма на маслина, с омекотяващ блясък на кафяв загар,
гласът ти мек и топъл, но дали не заспивам със този спомен като дар?
Едва дочаквам мрак вечерен да спусне мека тъмнина,
сънят, приятел мой доверен обгръща ме в спокойна топлина!
Така ще бъда още дълго с тебе, в прегръдката на твоите ръце
и тръпнещо в желания, копнежи, щастливо ще е моето сърце!
Обичам те до болка! В съвършенство се сливаме в мига блажен!
Обичам те за Бога! И свещенство е този сън със теб благословен!
Събуждам се, животът е приключил! Дописвам страници на чернова...
В очакване на нещо да се случи пропуснах да напиша белова!!
:)
ЛИПСВАШ МИ
Липсваш ми сега,
липсва ми прегръдката нежна.
Копнея за целувките ти,
за твоя глас.
Искам рамото ти, но не само да поплача,
а и да се отусна на него, щом настъпи здрача.
Да си до мен желая непрестанно,
ала всичко това е много странно.
:)
Липсваш ми постоянно, а дори за миг
не сме били заедно!
Тъй сладки са тези сигнали,
промъкват се в мен
и се галят,
гръбнаци по
котешки търкат,
извиват
в наслада
и мъркат,
побъркват се,
пръскат в стотици
подобни камшици
езици,
които със връхчета
бягат,
разпадат се в зной
и прохлада...
прохлада и зной,
зной - прохлада,
вълна благовонна
помада,
потича,
и лази
с талази
и моля се
Бог, да ме пази,
че вече самата не мога...
Сигнали със поглед,
със мирис,
лек намек във пъстрия
ирис,
със въздух
настръхнал в заряди
и смях
на фриволни
дриади
в гласа ти,
едва го подтискаш,
и близко си,
още по-близко...
И моля се
Бог да ме пази,
че вече самата на мога.
Искам да погаля...
мислите ти,
най - неприличните
и недопустимите,
скритите под ципести
воали,
тези които
се разтварят
само в съня ти,
тези които
болят от възбуда,
но не вярваш,
че ги имаш
и приличат
на порочни,
а са невинни,
толкова невинни,
че танцуват
голи
сред настръхнали
мълчания.
Обичам те!
ШЕПОТ ОТ СЪДБАТА
Душата ми е празна
и сърцето ми кърви,
съдбата ми коварна
все по грешен път върви.
И все ме блъска от стена в стена,
задава ми въпрос един."Кой?
Кажи ми кой ти причини това?"
"Не бе ли ти?" - попитах аз -
пътя ми в живота кой чертае?
Нима не си онази ти,
дето може и с любов да те омае?
"Същата съм, да" - отвърна тя
"аз съм режисьорът -
ти главният герой във този филм.
Не се предавай - ми прошепна тя -
аз знам, раниха те дълбоко,
но след всяка буря грейва слънцето в деня
и ти щастлива ще си, вярвай ми, отново.
И ето озари ме пак надежда,
повярвах аз на своята съдба
и знам, че някога аз пак ще срещна
доброто и красивото във любовта!
AM
Трябваше да умра,да се преродя,да изтрия сълзите си...
За да мога отново да заплача...
Няма да чуя телефона,
няма да видя теб
и нищо няма да се случи,
защото
отдавна си тук, в мен.
Като кучета в парка ще тичат душите ни,
като сухи листа над нас ще вали смях.
И няма да измръзнем от студа
И няма да се опарим от болката
Дори дъждът няма да ни намокри.
Защото ще бъдем другаде.
Не в този свят.
Не в този живот.
ТРОХИЧКИ ЛЮБОВ
Събирах трохички любов
Подхвърлени ми като на птица.
И все тъй уж щастлив бе моя живот,
А сега защо ли се скитам?
Отровена от горчивите хапки,
Който ми даде всеки от вас.
От студените ви целувки
От прегръдките от които лъхаше мраз.
Сега затворена в клетка
Стоя без дори да пророня сълза.
Аз сама го поисках
Исках единствено тишина.
Да и ти ме предаде
А аз те сътворих.
Сега за какво съжаляваш
Отдавна спомена за теб изгорих.
Не мога вече!
Не мога да понеса вече това.
Върви си! Стига ми вече!
Искам за миг да полетя.
Но клетката е заключена
Ключа къде си сложил незнам.
Ако можеш спаси ме
Иначе ще умра от самота там
Парещи,
палещи,
студени
думите
падат върху нас.
Цветни,
обезцветени,
сиви - куршуми,
изстреляни от озверели ловци.
Разлитат се с писък мислите,
скриват се в дупките на паметта чувствата
и оставаме ние -
осиротели,
вече не ловци,
а самотни почернели дънери
в снежна пустош.
Мълчание
Бутилка неотворена,
тишина в сумрака,
истина изровена
часовникът тиктака.
Всичко вече каза
старият клюкар.
Зная ти не вярваш
в този номер стар.
Истините криеш
и добре се справяш -
тук-таме изтриеш,
тук-таме добавяш.
...
Бутилката отворена,
на масата стои,
и любов заровена -
край нея аз и ти.
Пропуснах те, любов!
Гоних те,
догоних те,
стигнах те
изпреварих те
посрещнах те...
и се разминахме!
Подпали сърцето ми
държах те в ръцете си,
изгоних те,
изпуснах те
любов!
Сега
не питам "Къде си?"
А аз къде съм...
без теб?!
http://www.vbox7.com/play:5c63e93f
http://www.vbox7.com/play:e57a2d5f
Някои хора минават бързо през живота ни. Други спират за миг и оставят диря в сърцата ни ... После НИКОГА не можем да бъдем същите!!!
Можем ли да прощаваме... Просто така... По всяко време... При всякакви обстоятелства... На всички... А преди всичко на себе си! И най важното, можем ли да забравим след като простим?
...........................
А това http://www.vbox7.com/play:5c63e93f
е кич
Песничка от мен: http://www.vbox7.com/play:c254d939
Твърде често, това което най-много желаем, остава недостижимо за нас...
МОЖЕШ ли:
-Да ми кажеш, че... всичко ще бъде наред....
-да ми говориш и да ме накараш да се усмихна?
-Когато ти кажа “Боли ме”, да дойдеш и просто.. да бъдеш до мен ?
-Да слушаш тишината в болката ми, без да се умориш, без да ме оставиш?
-Да ми повтаряш, че съм силна, когато падам, да вярваш в мен, когато се предавам?
-Да върнеш силата и вярата ми като ми помогнеш да си ги спомня?
-Да понесеш всеки мой провал, всяко мое падане и да ме вдигаш всеки път?
-Винаги да ми казваш истината, дори когато не искам да я чуя?
-Да ме накараш да повярвам в теб, когато не мога да поварвям в себе си?
-Да ми вярваш, дори когато не ме разбираш?
-Да прочетеш всичко това и да кажеш...МОГА!
-По дяволите.....знам, че не можеш......защото не искаш.....
Любов вълшебна, шеметна и луда
дано ти се стовари на главата
и истинска да бъде, не заблуда
с дъх нежен да ти подкоси краката.
Така да те омае, че в полуда
ти сам от нея да не се познаеш
и в този танц на шеметна възбуда
прекрасни друмища да опознаеш.
Когато умориш се да танцуваш
в прегръдките й нежни и опасни
пак стон в сърцето да почувстваш
и край да нямат миговете страстни,
в които ще се давиш и ще плуваш,
ще търсиш бряг, но няма да намериш
пред своя взор все нея ще рисуваш
с надежда времето ви да отмериш.
И щом загубиш се от туй вълнение,
а разумът ти вярата залута,
да те връхлита ново възхищение
и всеки страх във мрака да забута.
Щастлив да бъдеш от копнеж безкраен,
дори изпадайки в изтощение,
но пак да любиш молейки отчаян,
за обичта да няма измерение.
Проклинам те, приятелю любими,
в поток на щастието да потънеш
и там поне за още сто години
за нея вечно ти любим да бъдеш.
Въгленче в душата ми запали.
Погледът ти сякаш ме прободе.
Синьото по кожата ми пари...
и се давя в страст
и не говоря.
В мъжката ти твърдост се разтапя
силата на женската ми същност.
И с ръце, които плахо търсят
кротката тръпчинка до сърцето
сам-сама ще си нарамя кръста.
Изгори ме, пък
тури му пепел.
Да изчезне в рижото на залеза
тази невъзможно зряла възраст...
Вплетени тела,
душите,
мислите,
еротично-хаотични чувства...
Лудо бягство към едно ,,обичам те,,
с притаено
въгленче на устни.
Обичам те! Защо да лъжа?
Нима е забранена любовта?
Нима аз нямам право да обичам,
като всички хора по света?
Аз зная, че не ме обичаш,
аз зная, че твоето сърце мълчи,
но някой ден ще викна със всичка сила:
" Знай обичам те!
Повече не ме търси! ".
От очите ти
нежност вали...
ах... как само вали...
къпеш лицето,
гърдите...
нозете ми...
ех... че чудно вали...
и защо ли сега...
под облак
от нежност
и в мен заваля...
тиха копнежност...
болка...
безбрежност..
ах... как заваля...
по телата ни пак
нежни ручеи тичат
от обич...
желание...
страст...
ах... какъв порой
вали върху нас...
после утихна,
ти се усмихна
и слънце
във шепи събра...
закичи косите ми,
целуна очите...
светът заблестя...
ех... че дъжд се изля...
Толкоз много жени ли те лъгаха,
че не вярваш на мойта любов?
Върху старото земно кълбо
в своя път, не особено дълъг,
само мъка ли срещнал си ти,
че тъй тъжни са твоите песни?
А пък аз съм вулкан от мечти -
и наивни, и волни, и весели!
На! Вземи си, вземи! От сърце
радостта си със тебе споделям!
Давай шепи! Подай две ръце!
...Ала моята радост къде ли е?
Твойта мъка кога ме превзе?
И къде са мечтите ми весели,
та сърцето опразнено зее
и почерня скръб моите песни?
Върху тъжното земно кълбо
и за нас има щастие, има -
летен повей сред лютата зима!
...Ако вярваш на мойта любов...
Надежда Захариева
Това е за теб:
http://www.vbox7.com/play:c0715ee4
Питаш ли се какво правя докато ти мълчиш...?
Питаш ли се какво мисля докато ти си далеч..?
Сигурен съм,че само в съня ти тия въпроси те напускат,
защото само тогава ме докосваш истинска и реална.
Ще ти кажа какво чувствам когато незнам ти какво...
Когато вали порой -това са моите горчиви сълзи.
Когато слънцето пари-това е моето изгарящо сърце.
Когато гръм удари-това е моята ревност по теб.
Когато дъгата се появи-това е моята усмивка за теб.
Когато лъха ветрец-той носи моята нежна прегръдка.
Ноща е моята страст към теб.Денят е моята светлина за теб.
Снега е нежния уют с теб.Въздуха, който вдишваш е
моята любов за теб.Тази любов ти дадох да пиеш
затова стана завинаги мой.
Това е за теб: http://vbox7.com/play:b575f472
http://www.dailymotion.com/video/kfatwJSEmej6iBzP8N
Това е за теб!!!
http://www.dailymotion.com/video/x6rfy9_music
Сама съм. Слушам тишината.
Говори ми нещо, но не разбирам.
Чакам да чуя стъпките ти, да чуя гласа ти...
Луната напомня колко красива е вечерта,
колко са щастливи звездите...
Но дори нейните думи не стоплят душата ми.
Очите ми парят, напират сълзи,
но не мога да заплача.
Мислите ми се реят някъде,
но не могат да се концентрират.
И ти си тук, и те няма.
И аз съм щастлива, и не съм.
Спомням си красивите мигове,
но те са така кратки ,
за да успея да ги задържа.
Спомням си топлината и нежността,
но те отлитат сполъха на вятъра.
До теб - така и не успях...
бях щастлива, бях и нещастна.
Бях добра и бях зла,
бях истинска, бях и измислена,
бях желаната и нежеланата,
бях обичаната и отхвърлената...
Бях себе си и не бях...
ЦЕЛУВАМ ТЕ ЖАДНО
Липсваш ми...
Тъй както листата на дърветата липсват,
когато есен открадне ги тайно от тях.
Липсваш ми...
Когато будя се нощем от сън разтревожен,
когато плача или давя се в истински смях.
Прегръщам те...
Тъй както слънце земята страстно прегръща,
когато облаци няма и дните са ясни.
Прегръщам те...
Когато потънал в мечти и нежна забрава
потапям се в спомени, живи, прекрасни.
Жадувам те...
Тъй както суха пустиня водата жадува,
когато вятър оформя нейните дюни.
Жадувам те...
В самотните нощи и дните без тебе студени,
а душата ми стене със звук на изпънати струни.
Целувам те...
Тъй както вълните брега по прилив целуват,
когато зората изгрява над морето прохладно.
Целувам те...
Като в първия миг на поглед откраднат...
Целувам те нежно, горещо... Целувам те жадно.
:)
Копнеж
Душата ми е пълна с толкова любов,
жадуваща да се излее с радост
и изпълни пространството със светлина.
Сърцето ми с копнеж е пълно,
за нежност мила и ласка топла,
за внимание и грижа.
Живота тъй си преминава,
отлитат ден след ден,
годините си отминават,
копнежа все по силен става.
Кажи сърце, не се ли умори
да чакаш и да страдаш,
не стихнали у теб този порив,
не отмаля ти от очакване неспирно.
Съдбата тъй ни е орисала,
сами да сме във този свят,
аз и ти сърце в едно.
Копнеж не стихващ,
мечтание безкрайно,
спри сърце недей,
сълзи да рониш.
Съдбата ни е
без любов пътя си да извървим.
Урока труден да научим,
какво любов се нарича,
без да я усетим.
Да заплатим за грешки стари
и рани нанесени без умисъл и цел
да заличим .
Смири се ти сърце и приеми
ти своята участ от Бога отредена,
без любов ти да живееш.
Любов да даваш и даряваш,
съдба не лека, но носеща урок.
Любовта е чувство без условно,
приема то туй що му се дава
и дарява свобода.
Любовта е сила и покой.
Любовта е прошка.
Любовта е всичко от което има нужда
този свят не примирим.
Любовта е цветето, което носим
в душите си изстрадали.
Любовта ни дава сили да вървим напред.
Урока аз ще си науча и с радост
ще го дарявам на търсещи сърца.
Тогава ще науча що е ЛЮБОВ!
:)
ГРЯХ ЛИ Е
Грях ли е да те търся
грях ли е че съм жена
с него искам да се оттърся
и намеря своята вина
Грях ли е да те моля
грях ли е че ти мълвя
отново искам да запея
и с теб да прегреша
Грях ли е да те викам
грях ли е да шептя в нощта
с нея искам да привиквам
а не да търся яснота
Грях ли е да те искам
грях ли е или прямота
горещо желая да почувствам
и усетя твойта топлина
Грях ли е да те измислям
грях ли е това в любовта
дано успея да разлиствам
на твоя свят нежността
Грях ли е да те мисля
грях ли е в сърцето да те тая
така отново ще докосвам
на твоя ден прекрасността
:)
Космическа Обич Обичам те.Обичаш ме. Това е всичко- Живот и Болка и Съдба. Очите плачат те. Ръцете молят се. Тела изгарят в самота. Обичам те.Обичаш ме. Това е много- Земя и Въздух. Огън и Вода, и души пламтящо светли, търсещи се във нощта. Обичам те.Обичаш ме. Това е Чудото-Небе. Слънце.Луна.Звезди... Любов копнежна, Обич безпощадна, родени от космически искри.
Космическа Обич Обичам те.Обичаш ме. Това е всичко- Живот и Болка и Съдба. Очите плачат те. Ръцете молят се. Тела изгарят в самота. Обичам те.Обичаш ме. Това е много- Земя и Въздух. Огън и Вода, и души пламтящо светли, търсещи се във нощта. Обичам те.Обичаш ме. Това е Чудото-Небе. Слънце.Луна.Звезди... Любов копнежна, Обич безпощадна, родени от космически искри.
Прегърни ме! Само в твоите ръце съм най-желана и щастлива! Любовта ти пазя в своето сърце – Единствено с теб съм жива!
Казвала ли съм ти скоро…, че те обичам!? Ако не съм – Обичам те!
Нека тези думи достигнат не само до очите ти, но да проникнат и в душата ти и да се вкоренят в сърцето ти – Обичам те!
Просто ти напомням – Обичам те!
Обичам те толкова много, колкото на брой са песъчинките на плажа!
Когато ти казвам „Обичам те!“, не говоря аз, а сърцето ми, а то не лъже!
Обичам те – с тези думи не можеш да изпълниш страница дори, но можеш да изпълниш цяло едно сърце!
Сега е пролет и всичко разцъфтява… Небето е ясно синьо, въздухът ухае на цветя, а сърцето ми тупти и казва „Обичам те!“
Oбичам слънцето през деня, луната – през нощта! Теб ще те обичам вечно!
Желая те сега, желая те в нощта, жадувам да си до мен всеки ден, в който луда страст изгаря теб и мен!
Никoй не те обича, никoй не те желае, никoй не мисли за теб, както аз. Обичам те!
http://www.youtube.com/watch?v=Z15J4XhZYm8&feature=related
Post a Comment