Никога не се опитвай да разбереш всичко - някои неща не са от значение. Никога не прикривай чувствата си:
когато си щастлив - отдай им се!
когато не си - преживей ги!
Никога не се страхувай да опиташ да направиш нещата по добри -
ще се изненадаш от резултатите. Никога не се страхувай от бъдещето -
живей за деня! Никога не се чувствай виновен за миналото - каквото и да е станало - е станало.
Учи се от всички грешки, които си направил! Никога не се чувствай сам -
винаги има някой, който ще ти подаде ръка! Никога не забравяй, че можеш да постигнеш много от нещата, за които си мечтал. Не спирай да мечтаеш, нищо не е толкова трудно, колкото изглежда. Никога не спирай да обичаш, никога не спирай да вярваш, никога не спирай да следваш мечтите си! ... и никога не се отказвай !
9 comments:
Обичам те!
Ще се спусна
по зениците ти,
напоени със сън
и ще угасна ,
раждайки се във връхчето
на пръстите ти....
И ще остана вплетена
в душата ти.
Като паяжина
в камбанария.
Разкъсвана от твоя звук
и от всеки удар
на сърцето ти...
Безмълвна....
Заплакаха ангели,
обвили с крилете си бели душата ми.
Заплакаха ангели,
заслушани тъжно, със страх в тишината ми.
Заплакаха ангели,
попили от мен и тъгата, и мрака обречени.
Заплакаха ангели,
във моите болки и скърби облечени.
Заплакаха ангели,
приютили моите хаосни мисли.
Заплакаха ангели,
причистени от моята вяра.Тъй чисти.
Заплакаха ангели,
сълзите им в златни нишки се сплеха.
По тях към небето с душата ми бяла поеха.
Не пести цветовете,
ако искаш да нарисуваш небесния рай
от най-хубавата му страна. Много малко от това
успокоява нещата, например
морето изглежда като понятие
за море. Нарисувай само сълза,
само отражението на лицето си
в една водна капка,
тогава ще получиш вълна
и чакъл върху дъното,
претърпял корабокрушение кораб, небесен рай.
Прекалено малко цвят изстискват
нашите сили, а ние бихме искали
цветовете да говорят нашия език
върху картините. Винаги сме
разбирали какво се получава накрая:
къща на морския бряг
в горещото лято,
цялата бяла: сякаш сме я рисували
в сняг.
Не те попитах колко ли ти струва
прозорецът ти да е буден нощем!?
Навярно докато едни сънуват,
опитомявайки любов и спомени,
а други си прощават закъснения,
червило по ревера, чужд парфюм,
съмнения, изстинали вечери,
нелепи оправдания... И куп
причини, за да се обичат още
ги карат да приспиват съвестта си,
ти тъкмо я събуждаш... И я молиш
да спре да ти опитомява свободата.
И все да ти напомня, че е време
да се научиш някак на обичане.
Да чуеш как те плачат бреговете.
Да си простиш за дългите си липси.
Да спреш неистово да триеш стъпки,
които те разсъмват като грешен.
Със сигурност не се върти на пръста ти,
животът, но е свикнал да те гледа
нощем през стъклото как безсънсващ,
докато някой някому прощава.
И знае,че предплащаш доста скъпо,
подобията , в които се разказваш,
горещото в случайните любови,
разглезеното чувство на утеха,
че няма за какво да се тревожиш-
нали си давал, колкото си вземал...
Задъхано да търсиш глътка въздух...
А на прозореца ти се усмихва птиче.
Отвърщаш му... Сълзата се търкулна.
Видях я... Затова не те попитах...
Когато сложа ръце на раменете ти,
те се превръщат в криле на уморена птица.
Отнеси ме със себе си.
Кратко е лятото.
Когато докосна с устни очите ти,
оживяват в душата ми твоите приказни сънища.
Досънувай ги с мен.
Близко е утрото.
Когато думите мои не стигат до теб и отнася ги вятърът,
подслони ме във своите обятия...
ще ги чуе направо сърцето ти
и ще ги превърне в песни.
Мечтай за мен. Бори се. И ме чакай
и аз ще дойда някой тъжен ден.
Мисли си колко нощи съм проплакал…
Дочакай ни - и слънцето, и мен.
Докосването мое не прикривай,
не заглушавай онзи смахнат звън.
Търси ме сред разрошените гриви
на дивите коне от твоя сън.
Търси ме и ме чакай. Има време.
Мечтай за мен без време и без път.
И всяка нощ мисли за теб и мене,
мечтите ти тревожни щом заспят.
Крилете на съня ми не пречупвай
и ме пази. Да, мен - не някой друг!
Когато те налегне мъртва скука,
мечтай за мен… и аз ще бъда тук.
Вълната целуна брега по челото…
и пълна с любов се върна в морето.
Може би никога вече няма да го прегърне?..
а потънала в синя тъга ще страда по него!..
А ако пак се завърне, ще бъде ли същия бряг?..
Целуван от хиляди други вълни…
Ще бъде ли пак същия пясък?....
Същия пясък,
който докоснала в шепа
отнесе със себе си
за да сгрява сърцето й?...
Никога не преставай, да започваш...
Никога не започвай, да преставаш...
:)
Post a Comment