Спомни си......
Ясното синьо небе....
Облачето ....Така меко...меко и нежно
И морето...Лазурно,с призрачни нюанси на събудена от изгрева трева
И дъгата...преливаща в милиони неповторими цветове...
И земята ... сутрин.... покрита с прохладни капки роса ..Стъпвайки бос по нея,усещаш парещата студенина
А дъжда...топъл..летен..ДЪЖД...Само преди миг си усетил най първата капка по бузата и си си помислил "Струва ми се"Но ето той ...той се спуска от небесата надолу,а ти гледаш и мислиш"небето плаче"
А гората? Помниш ли каква е тя?Вятър шепти в дървесните корони...А тя ти разказва тихо тайните си,всичко което е видяла през вековете....И разбираш ,че никога няма да станеш толкова мъдър...Но слушаш и се насаждаваш на горската мъдрост
Колко много беше..Колко много да помниш...Но, защо никага не гледаше на всичко така както гледаш сега? защо не обръщаше внимание на тази прекрасност?Света те викаше.. Света ти показваше всичко ..Но ти не видя нищо...А сега? Тишина.... Всепоглъщаща...В душата проникваща..завзела всчко наоколу..И спомените ти изчезват..И повече няма нищо...съвсем нищо...Не ,не...миг ,само един миг-толкова много и малко...И разбираш ,че тишината е прекрасна
И пак си спомняш всичко ,дори и повече...даже това ,което никога не си виждал...Това ,което никой никога не е виждал
Тишината е прекрасна!
Защо никога не разбра колко е прекрасна?Защо не я чуваше? Просто си се радвал на света ,който за малко ти е подарила тази тишина...Да света е прекрасен...Но ти вече няма да можеш да му се радваш ,както преди...нали преди си живял в него...А сега просто си спомняш за него...И се наслаждаваш на тишината....А света? Какво с него? Светът -това е част от тишината..Коплко е хубаво ,че накрая го разбра....!

Живот-учудващо кратък
Едва родил се и е време да умреш
Всеки миг ценете!
Ние просто сме искри от огън!

Да,
знаех,че ще дойдеш някой ден,
когато си отива светлината,
някак тиха и уморена,
ще се изправиш ти пред мен!
И...телефонният звън...
ще разкъса в миг...
на моята стая...дълбокото мълчание...
и ти ще израстеш пред мен във лик,
като безмълвно очертание!
И...ако си чакала все още мен-мъжа,
протегни ръцете си във мрака,
обвий ме с тях и заплачи...или се усмихни:)
и...аз ще зная,че мен си чакала!

Една история една мечта

   Всеки от тях имаше чувството, че  се познават, цял живот. И дори повече от това. Те почти не говорят помежду си. Само няколко незначителни фрази. Но те не трябва да говорят. Те се разбират помежду си и така, без думи. И се усмихват един на друг. И лицата им греят озарени от светлината на взаимна симпатия и взаимно очарование. Техните души се привличат помежду си и взаимно са се усещат дори от разстояние. Всеки от тях има семейство, деца. Но да живеят един без друг не могат.. Тя направи крачката към него. В отношенията между мъжете и жените ,те винаги са управлявани от жена. Въпреки че не винаги това се разбира...
   Наслаждаваха се  един на друг. Те - се обичаха. Обичаха се нежно и чувствено. А когато един мъж и една жена се обичат, тогава те  не са съвършенни в любовните действия . Сложността тук е абсолютно ненужна. Защото, когато има любов, хората най-често  просто се докосват . Защото, щастието е духовна среща на върха, и едва след това - физическо удоволствие. 
    Любовтта не предопределя основно и задължително присъствието на една луда, сляпа, или безотговорна страст. Не, не има страст, но тя е в треперещата и завладяваща чувствителност в съчетание с невероятно чувство за благоговение, почти свещено, божествено поклонение пред този продукт на природата или Създателя ,че са ви изпратили радостта и щастието на живота...любовта
   А любовта , означава да се даде радост на другия, този, които обичаш. И това да те радва самия теб. Да обичаш - е да се даде, не да се взема. Да обичаш - е споделяне . Да обичаш - е да се живее за любимия човек, а не за себе си, защото обич и егоизъм - са абсолютно несъвместими и напълно си противоречат ...
   И така....те се обичаха и се наслаждаваха един на друг.Дълго ,жадно,неуморно и настойчиво!Както можеха,както умееха ,както искаха.А след това ,дълго лележаха,мълчаливо,прегърнати,притиснати,уморени,но щастливи.Те се страхуваха да разделят преплетените си ръце ,защото тогава отново стават разделени и могат да се загубят в този свят,но този път завинаги,без всяка надежда за нова среща...

Раздялата убива слабите  чувства и разпалва силната страст, така ,както вятъра гаси свещта и разпалва огъня.....

Щастие

1. 
   
   Щастие е да намериш човек,
   който ще ти помогне винаги,
   Този,който и зиме и лете,
   Добри думи ще ти каже,
   които сърцето ще  сгреят 
   И рамо  винаги ти дава,
   а в сърцето му няма покой ,
   докато  твоето  пламти.
   Горд е с теб усещаш ,
    а очите ти  искрят от това,
   И дните ти  са някак топли .
   Ще се напълни с обич тази чаша,
   която нарича се с думата любов
   И живота ще е двойно по красив,
   докато това щастие е с теб...