Когато мъката е споделена

Когато мъката е споделена ...болката е притъпена....Имаш сили да продължиш напред.Според мен в това е магията на общуването....И те обзема топлата благодарност към тези макар и неизвестни хора...написали толкова мили слова ....Разбираш ,осъзнаваш ,че не си сам.....И колко преходен е мига на нашето битие......тук ...сега....И ти се иска да си по добър...по малко грешен..доколкото можеш....За да бъде света по хубав за нас и след нас....БЛАГОДАРЯ !

Когато смъртта ни раздели!!!!!!!!

Когато смъртта ни раздели ,остават спомените...и мъката от неизреченото и нестореното...!Болката разкъсва гърдите,пред очите е образа ,който никога няма да видя!И едва ли някой ,някога ще ме обича повече....Никой ,няма да мисли като тръгна по пътя дали ще стигна....Няма да чака с трепет ..и желание да съм добре...Няма да е без въпроси и задни мисли зад мен....каквото и когато да сторя.....Ах как боли.....!!!!Боли от безсилие ,че не мога да дам това ,което съм получил.....Вечния дълг на сина ........към истинския БАЩА...Моя беше такъв......и се надявам ,че чрез мене ще бъде докато съм жив....Живя и си отиде достойно...геройски...в битка ...заради мене...в мирно време..така ,както правят истинските хора.....
Малко пъти успях да ти кажа ,колко те обичам!!!!!!!!Гордея се ,че съм ти син...и че твоята кръв тече във вените ми....И сега чувам думите изречени с грижа.....за всичко около мен и за мен.....
Искам да спра...Но знам,че ти би ми казал..Продължавай!!!!!!!!!!Затова заради паметта ти ще правя крачка след крачка ,макар и сам срещу бурите в този кратък ,обикновен живот!
Обичам те, Татко! Сигурен съм ,че отнякъде ме чуваш и чакаш.....Затова ,ще изживея оставащото ми време достойно...както ти ми завеща!!!!!!!!!!!!