Какъв е смисъла на божествената песен на есенния дъжд?
На тъгата в тихото му дихание
Той ме качва по пътя на мечтите
а там,зад прозореца живота тече..

Плаче стъклото през безмълвнитв нощи
Пукат празните озъбени клончета
Бичувани от времето. И вятъра се хили,
И мята като птица,закована в клетка

Последни листа-предсмътрни мъки
Предвестник зимен – лек скреж на клонките.
Тъжно е
Но дъжда тихо шепне' Дръж се..това е живота!'

В есента с Октомври идва ДЪЖДА...Винаги съм усещал в него някакво откровение...спотаена нежност и древната сладост на примирена дрямка... песента на заспиващата природа...Сливат се Земята и Небето ,както в началото на съзиданието ....особенно надвечер..Красиво е..ИстинкоДъжда е дар за плодовете...Представяте ли си колко цветя ни носи..И въпреки това сиво звучене странно се събужда нежност...небето на нашите сърца просиява ,но някак внезапно надеждата се превръща в скръб...гледайки гибелта на капките .Една по една те оставят на запотеното стъкло пътека като диамантена рана.. Моя дъжд е мълчалив,без вятър,безспирен....дъжд спокоен и кротък,божествен барабанчик.Добър и мирен...само за мен- истински.В тишината чувам първобитната му песен,поватряща в захлас древни предания...